Чувам как ме вижда
сляп луд хвърлящ чаши
oт балкона на своята самота.
Очакващ звук на счупено стъкло
ще чуе смъртта на своите надежди,
родени в невежата мъгла на
сутрешен празник.
В мигът очакващ
гравитацията да поправи
поредното неблагоразумие,
ще видя звук
на безразборно разпилени
парчета счупена съдба.