| Когато се плъзнем по кратера... Защо да се лъжем, приятелю,
защо да се лъжем!
На мен небесата ми грохнаха,
на теб хоризонтът ти стърже!
При залез „конете” си спъваме-
защо са ни - вълци ги яли!
Потъваме друже, потъваме
от облаци зли натежали.
Звездите са мрежа в очите ми,
прокъсана мрежа.
Изтичат ненужни и дрипави,
последните мои копнежи.
Луната ми праща безсъници,
помъкнала стари болежки,
кахъри за чужди безпътици,
че моите - къде са по-тежки.
А ти –втренчил поглед в иконата-
какво си се сдухал ?
Та ти си невярващ, приятелю-
и ти като мене си рухнал-
два каменни зида подпряли си
почти безуспешно снагите.
Пак палиш от мене фитила си-
приемам. Затуй сме жените.
Прехапали мокрите думички,
подгънали рани,
стоим оглупяли, невярващи,
че може по-светло да стане.
Ела прегърни ме, приятелю-
едно ни болното рамо!
Когато се плъзнем по кратера,
то моля те- нека сме двама!
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 318 четения | оценка няма | показвания 16889 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Когато се плъзнем по кратера..." | Вход | 19 коментара (48 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от harizma на 28.08.2008 @ 14:57:51 (Профил | Изпрати бележка) | "Когато се плъзнем по кратера,
то моля те - нека сме двама!"
"Думички само...:)"
Но стихът Ви безспорно е хубав!
Поздрави! |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 28.08.2008 @ 15:55:08 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря!
Има ли "... :)" - страшно няма! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.08.2008 @ 20:56:39 (Профил | Изпрати бележка) | "На мен небесата ми грохнаха,
на теб хоризонтът ти стърже! " - много оригинален поетичен изказ, Зинка!
Ръкопляскам ти и за :
"Прехапали мокрите думички,
подгънали рани,
стоим оглупяли, невярващи,
че може по-светло да стане."
Поздравявам те за майсторството и оригиналната метафоричност! |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 27.08.2008 @ 06:24:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Мария!
Днес ще ти го кажа още веднъж-надявам се лично ! :)
Поздрави!
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от kristi на 26.08.2008 @ 13:04:02 (Профил | Изпрати бележка) | Казах ти, че ми е трудно да го коментирам. Да го изболея трябва. Да ама не! И скриха се думите...
Затова- само с присъствие и прегръдка! |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 14:25:18 (Профил | Изпрати бележка) | Когато думите са боси,
очите си споделят нямо-
кога и где попитай само-
дали пък не не Екзарх Йосиф?
:)))
ПРегръдка! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от ESEN (esen_zm@abv.bg) на 26.08.2008 @ 07:52:31 (Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Заедно някак по-лесно се изплаква болката, а и радостите са по-истински.
Изживях стиха ти, Зинка! Прекрасен! |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 14:25:49 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Есен!
Благодаря ти! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от rajsun на 26.08.2008 @ 07:01:36 (Профил | Изпрати бележка) | "...Изкарвали плача на песен..." |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 13:57:51 (Профил | Изпрати бележка) | ..а вътре знам, ще бъде празно..." |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 26.08.2008 @ 05:36:38 (Профил | Изпрати бележка) | На катера
на изток от Рая
Далече е Зинка, далече е кратера,
ела по-добре, ела с мене на катера,
и да надуем със скорост най-бесна,
и небесата, ще видиш са тесни,
и няма да питаме вече конете си,
поет не съм аз, ти поетеса си,
но недей се съмнява, това аз го зная,
ще сме двама на хаспела,
на Изток от Рая!
|
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 13:54:43 (Профил | Изпрати бележка) | Нима да се кача със теб на катер,
не е като да вляза в действаш кратер
и да съм лава вряща аз самата-
защо си дириш, мили мой, белята ? ;)
Шутка !
Затегни колана !
/нали не си забравил книжката и Гражданската отговорност...ти си знаеш ! / :)))))))))))))
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 14:27:58 (Профил | Изпрати бележка) | Нежна Мариники!
Жените сме, обикновено, по-силните и по не ни личи...
И така трябва- нали сме жени :)
Благодаря, че прочете!
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 26.08.2008 @ 14:32:08 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за прочита и мнението!
ПОздрави! :) |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 23:44:56 (Профил | Изпрати бележка) | Не така , Caniko !
Постелята ми - мека,
Луната ми - Луна,
по сребърна пътека
лети към мен звезда.
И Сънчо ме приспива
със нежно на-ни-на
заспивам си щастлива
и всяка нощ -така..!
Еее- може и по-добре, но ти желая лек сън от сърце! :)
Благодаря ти !
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от ruslina на 25.08.2008 @ 23:00:32 (Профил | Изпрати бележка) | Да бях го написала...че ми изрече мислите на глас, ама...връхлетя ме тази вечер проклетията, та не намерих дълбоките думи...
Ти си ги намерила, Зинка! Благодаря ти! |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 23:19:34 (Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря, Руслина !!! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от Hely на 25.08.2008 @ 22:34:17 (Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/ | Хубава изповед пред приятеля! Лирическата изповядва
и себе си, и приятеля. Хем споделян, хем му показва
че той е разбран и в болката си не е сам.
А финалът е бижу макар и неоптимистичен.
Изпращам ти една сферичка оптимизъм от кратера,
от където вярвам, че ще се измъкна.
|
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 23:32:09 (Профил | Изпрати бележка) | Много ценна сверичка !
Явно с оптимизъм човек може да се сдобие във всякаква ситуация-
стига да е оптимист :))))
А финалът все пак е оптимистичен- надежда за взаимност !
Благодаря ти, Hely !
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.08.2008 @ 22:33:47 (Профил | Изпрати бележка) | Зинко!!!
Вярвай, че ще стане по-светло, вярвай!!!
Вълнуващо и философски-замислящо стихотворение!!!
{} {} {} |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 23:35:23 (Профил | Изпрати бележка) | Жени! Трудна ситуация!
Макар че в кратера е доста светло... :)))
Прегръдка!!! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.08.2008 @ 23:44:29 (Профил | Изпрати бележка) | Ще перефразирам Райчо - от всяка трудна ситуация има поне 2 изхода!!!
Не спирай да се усмихваш!!!
{} {} {} |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 23:46:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за което ! :) |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 22:02:03 (Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!!!!
Много мило от твоя страна, Вълчице ! :)
Благодаря ти! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от sineva на 25.08.2008 @ 21:52:19 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Зинче!
Някак си усетих - че пишеш в друг стил ...
И пак си прекрасна!
Прегръдка и усмивки!
..:))))))))))))))))) |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 22:01:04 (Профил | Изпрати бележка) | Стилът е от тъмната страна на Луната, Синева... :)
Поздрави! :) |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 22:04:07 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Хулия !!!
Пак да се видим си пожелах ! :) |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от evasion на 25.08.2008 @ 19:45:16 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно стихотворение!
Поздрави!
;-) |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 21:33:50 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за мнението ти !
И аз не знам... |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от estela41 (metafora@abv.bg) на 25.08.2008 @ 19:38:34 (Профил | Изпрати бележка) | Пак палиш от мене фитила си-
приемам. Затуй сме жените.
Ритъмът е подвеждащо игрив, както и изборът на думи, интонация, обръщения. Но събитията вътре , в стихотворението са твърде сериозни. Съдбовни.
Сигурно в последния куплет трябва да е : едно ни е болното рамо...
Поздравявам те)))Прочетох със съпричастие. И е чудесно да има за кого да го напишеш. |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 25.08.2008 @ 21:32:00 (Профил | Изпрати бележка) | Да, така е: Едно ни Е болното рамо-...
Благодаря ти Естела41.
И за съпричастието- много!
|
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от anonimapokrifoff на 27.08.2008 @ 23:01:32 (Профил | Изпрати бележка) | Много е силно. Усетих го и го разбрах. |
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 28.08.2008 @ 07:13:39 (Профил | Изпрати бележка) | Аз, пък, въздъхнах дълбоко на коментара ти!
Поздрави! |
]
Re: Когато се плъзнем по кратера... от jantreya (valshey@dir.bg) на 01.09.2008 @ 13:49:44 (Профил | Изпрати бележка) | Забивам нокти в кратерния ръб,
защото зъби вече не останаха.
И чудо.Зад гърба усещам гръб.
Надолу не поглеждаме и двамата.
Недей се пуска!Много здраво дръж!
Красиво ври в подножието лавата.
Дори да ме закриляш като мъж,
не се хаби.Посмъртна ще е славата:))))))))))))
Малко излязох от темата,но така се пръкна.
Велико нещо си създала,Зин!!!
|
Re: Когато се плъзнем по кратера... от zinka на 01.09.2008 @ 14:31:11 (Профил | Изпрати бележка) | Хей, Валя! :))))
МАлко излезе, но много влезе.. :)))))
Темата е мътна...
Славата посмъртна,
Днес - лавата кипи и ври !
Къде си- в лични напиши !!! :)))
|
] | |