Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 872
ХуЛитери: 2
Всичко: 874

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато се плъзнем по кратера...
раздел: Поезия
автор: zinka

Защо да се лъжем, приятелю,
защо да се лъжем!
На мен небесата ми грохнаха,
на теб хоризонтът ти стърже!

При залез „конете” си спъваме-
защо са ни - вълци ги яли!
Потъваме друже, потъваме
от облаци зли натежали.

Звездите са мрежа в очите ми,
прокъсана мрежа.
Изтичат ненужни и дрипави,
последните мои копнежи.
Луната ми праща безсъници,
помъкнала стари болежки,
кахъри за чужди безпътици,
че моите - къде са по-тежки.

А ти –втренчил поглед в иконата-
какво си се сдухал ?
Та ти си невярващ, приятелю-
и ти като мене си рухнал-
два каменни зида подпряли си
почти безуспешно снагите.
Пак палиш от мене фитила си-
приемам. Затуй сме жените.

Прехапали мокрите думички,
подгънали рани,
стоим оглупяли, невярващи,
че може по-светло да стане.
Ела прегърни ме, приятелю-
едно ни болното рамо!
Когато се плъзнем по кратера,
то моля те- нека сме двама!


Публикувано от Administrator на 25.08.2008 @ 19:28:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   zinka

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 16889
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Когато се плъзнем по кратера..." | Вход | 19 коментара (48 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато се плъзнем по кратера...
от harizma на 28.08.2008 @ 14:57:51
(Профил | Изпрати бележка)
"Когато се плъзнем по кратера,
то моля те - нека сме двама!"

"Думички само...:)"


Но стихът Ви безспорно е хубав!
Поздрави!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 28.08.2008 @ 15:55:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Има ли "... :)" - страшно няма!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.08.2008 @ 20:56:39
(Профил | Изпрати бележка)
"На мен небесата ми грохнаха,
на теб хоризонтът ти стърже! " - много оригинален поетичен изказ, Зинка!

Ръкопляскам ти и за :

"Прехапали мокрите думички,
подгънали рани,
стоим оглупяли, невярващи,
че може по-светло да стане."

Поздравявам те за майсторството и оригиналната метафоричност!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 27.08.2008 @ 06:24:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мария!
Днес ще ти го кажа още веднъж-надявам се лично ! :)

Поздрави!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от kristi на 26.08.2008 @ 13:04:02
(Профил | Изпрати бележка)
Казах ти, че ми е трудно да го коментирам. Да го изболея трябва. Да ама не! И скриха се думите...
Затова- само с присъствие и прегръдка!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 14:25:18
(Профил | Изпрати бележка)
Когато думите са боси,
очите си споделят нямо-
кога и где попитай само-
дали пък не не Екзарх Йосиф?
:)))

ПРегръдка!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от ESEN (esen_zm@abv.bg) на 26.08.2008 @ 07:52:31
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Заедно някак по-лесно се изплаква болката, а и радостите са по-истински.
Изживях стиха ти, Зинка! Прекрасен!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 14:25:49
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Есен!
Благодаря ти!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от rajsun на 26.08.2008 @ 07:01:36
(Профил | Изпрати бележка)
"...Изкарвали плача на песен..."


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 13:57:51
(Профил | Изпрати бележка)
..а вътре знам, ще бъде празно..."

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 26.08.2008 @ 05:36:38
(Профил | Изпрати бележка)
На катера

на изток от Рая

Далече е Зинка, далече е кратера,
ела по-добре, ела с мене на катера,
и да надуем със скорост най-бесна,
и небесата, ще видиш са тесни,
и няма да питаме вече конете си,
поет не съм аз, ти поетеса си,
но недей се съмнява, това аз го зная,
ще сме двама на хаспела,
на Изток от Рая!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 13:54:43
(Профил | Изпрати бележка)
Нима да се кача със теб на катер,
не е като да вляза в действаш кратер
и да съм лава вряща аз самата-
защо си дириш, мили мой, белята ? ;)

Шутка !
Затегни колана !
/нали не си забравил книжката и Гражданската отговорност...ти си знаеш ! / :)))))))))))))



]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от mariniki на 26.08.2008 @ 01:18:40
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
Зинка...
исках да ти кажа, че прочетох...прегръщам те с обич...
силна жена и поетеса...си ти.


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 14:27:58
(Профил | Изпрати бележка)
Нежна Мариники!
Жените сме, обикновено, по-силните и по не ни личи...
И така трябва- нали сме жени :)
Благодаря, че прочете!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от dumite (malisia@mail.bg) на 25.08.2008 @ 23:52:12
(Профил | Изпрати бележка)
Силно! Поздрави!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 26.08.2008 @ 14:32:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за прочита и мнението!
ПОздрави! :)

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от Caniko на 25.08.2008 @ 23:20:15
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Болезнени истини и плах оптимизъм ...

Как ли ще заспя след този стих ;-))

Ц.


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 23:44:56
(Профил | Изпрати бележка)
Не така , Caniko !

Постелята ми - мека,
Луната ми - Луна,
по сребърна пътека
лети към мен звезда.
И Сънчо ме приспива
със нежно на-ни-на
заспивам си щастлива
и всяка нощ -така..!

Еее- може и по-добре, но ти желая лек сън от сърце! :)

Благодаря ти !


]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от ruslina на 25.08.2008 @ 23:00:32
(Профил | Изпрати бележка)
Да бях го написала...че ми изрече мислите на глас, ама...връхлетя ме тази вечер проклетията, та не намерих дълбоките думи...
Ти си ги намерила, Зинка! Благодаря ти!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 23:19:34
(Профил | Изпрати бележка)
И аз ти благодаря, Руслина !!!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от Hely на 25.08.2008 @ 22:34:17
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Хубава изповед пред приятеля! Лирическата изповядва
и себе си, и приятеля. Хем споделян, хем му показва
че той е разбран и в болката си не е сам.
А финалът е бижу макар и неоптимистичен.

Изпращам ти една сферичка оптимизъм от кратера,
от където вярвам, че ще се измъкна.


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 23:32:09
(Профил | Изпрати бележка)
Много ценна сверичка !
Явно с оптимизъм човек може да се сдобие във всякаква ситуация-
стига да е оптимист :))))
А финалът все пак е оптимистичен- надежда за взаимност !

Благодаря ти, Hely !

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.08.2008 @ 22:33:47
(Профил | Изпрати бележка)
Зинко!!!
Вярвай, че ще стане по-светло, вярвай!!!
Вълнуващо и философски-замислящо стихотворение!!!
{} {} {}


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 23:35:23
(Профил | Изпрати бележка)
Жени! Трудна ситуация!
Макар че в кратера е доста светло... :)))

Прегръдка!!!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 25.08.2008 @ 23:44:29
(Профил | Изпрати бележка)
Ще перефразирам Райчо - от всяка трудна ситуация има поне 2 изхода!!!
Не спирай да се усмихваш!!!
{} {} {}

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 23:46:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за което ! :)

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от Silver Wolfess на 25.08.2008 @ 22:00:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
прекрасен стих, Зинка! Поздрав!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 22:02:03
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!!!!!!!

Много мило от твоя страна, Вълчице ! :)
Благодаря ти!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от sineva на 25.08.2008 @ 21:52:19
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Зинче!
Някак си усетих - че пишеш в друг стил ...
И пак си прекрасна!
Прегръдка и усмивки!
..:)))))))))))))))))


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 22:01:04
(Профил | Изпрати бележка)
Стилът е от тъмната страна на Луната, Синева... :)

Поздрави! :)

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от Hulia на 25.08.2008 @ 21:42:01
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Хубаво е, поздрави, мила Зинка:)


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 22:04:07
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Хулия !!!

Пак да се видим си пожелах ! :)

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от evasion на 25.08.2008 @ 19:45:16
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно стихотворение!
Поздрави!
;-)


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 21:33:50
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за мнението ти !
И аз не знам...

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от estela41 (metafora@abv.bg) на 25.08.2008 @ 19:38:34
(Профил | Изпрати бележка)
Пак палиш от мене фитила си-
приемам. Затуй сме жените.

Ритъмът е подвеждащо игрив, както и изборът на думи, интонация, обръщения. Но събитията вътре , в стихотворението са твърде сериозни. Съдбовни.

Сигурно в последния куплет трябва да е : едно ни е болното рамо...


Поздравявам те)))Прочетох със съпричастие. И е чудесно да има за кого да го напишеш.


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 25.08.2008 @ 21:32:00
(Профил | Изпрати бележка)
Да, така е: Едно ни Е болното рамо-...

Благодаря ти Естела41.
И за съпричастието- много!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от anonimapokrifoff на 27.08.2008 @ 23:01:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много е силно. Усетих го и го разбрах.


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 28.08.2008 @ 07:13:39
(Профил | Изпрати бележка)
Аз, пък, въздъхнах дълбоко на коментара ти!

Поздрави!

]


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от jantreya (valshey@dir.bg) на 01.09.2008 @ 13:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
Забивам нокти в кратерния ръб,
защото зъби вече не останаха.
И чудо.Зад гърба усещам гръб.
Надолу не поглеждаме и двамата.
Недей се пуска!Много здраво дръж!
Красиво ври в подножието лавата.
Дори да ме закриляш като мъж,
не се хаби.Посмъртна ще е славата:))))))))))))

Малко излязох от темата,но така се пръкна.
Велико нещо си създала,Зин!!!


Re: Когато се плъзнем по кратера...
от zinka на 01.09.2008 @ 14:31:11
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, Валя! :))))
МАлко излезе, но много влезе.. :)))))

Темата е мътна...
Славата посмъртна,
Днес - лавата кипи и ври !
Къде си- в лични напиши !!! :)))




]