автор: mirei

Граховата пътечка на пролетта.

Няколко закачливи
слънчогледови намигвания
от лятото.
Вдигни главата си - ето така! -
за да те целуне животът
и продължи да го прави
и когато пораснеш.

Глътка чай
в порцелановата чашка на кокиче -
направо от олуците на зимата,
димящи така уханно.

Есента е толкова щедра.
Избери си нещо простичко
и необходимо -
един оранжев разговор
с невените в градината.

И не бъди нетърпелива
в съня си.

Можеш да си отгледаш
целувката на принца
почти от нищо -
от ябълковия цвят
на един
леко ветровит следобед.