Поредното ми упражнение в проза. Моля за вашата НЕснисходителност.
- Това вече е прекалено! - хрупкаво се възмути краставицата от дъното на стъклената купа за салата – Не стига, че ме нарязаха на безобразно малки късчета - тази домакиня трябва да бъде съдена за неграмотност - ами сега и този червендалест чичко се е разположил върху мен, сякаш съм плажната му хавлия, и ме капе с изобилните си сокове. Не разбирам, как някои творения могат да имат претенции да са домати, при положение, че умът им е не повече от този на недоузряла тиква. Бихте ли престанали, уважаеми, да ме ръсите с възкиселите си секрети, започвам да се давя!
- Нечувано! - отвърна на свой ред доматът – нима си въобразявате, че ще търпя подобни квалификации от някаква зелена и префърцунена посестрима на същите тези тикви, която си е въобразила, че само защото е покрита с един пласт зеленикава кора е нещо повече от останалите! Простете, но единственото предимство, което въпросното покритие ви дава, е, че може да бъде обелено. И ако има нещо, с което да съм съгласен в изказването ви, то е свързано с неграмотността на домакинята; ако беше ви обелила, както е редно, сега нямаше да се перчите с безсмислената си двуцветност.
- Вижте какво – отвърна, изчервена от доматения сок, краставицата – нямам намерение да споря с вас, най-малкото защото не отговаряте на образователния ми ценз - тук чушката, сорт „Сиврия“, приела оранжерийната си бледност за безспорен признак на аристократичност, въздъхна тихичко и разроши тънките лентички магданоз, с които малко преди това бяха поръсили крехките и резенчета:
- Не бих искала да се намесвам в спора ви, но не ми оставихте друг избор. Не мислете, че съм ви подслушвала, опазил ме Бог, но при цялата дандания, която вдигнахте, трябва да страдам от вродена глухота, за да не ви чуя. Не мислете, че съгласието ми с позицията на краставицата е проява на криворазбрана солидарност към личност със сходно на моето цветоусещане – напротив, бих казала, че донякъде и завиждам за свежата зеленина, на фона на която аз самата безнадеждно жълтея – но въпросът е принципен и аз няма как да не се съглася с нея. Тук иде реч за толерантност, уважаеми, и съобразяване с интересите на останалите. И ако презрялостта е оправдание за намесата в личния живот на някого, то аз с положителност съм благодарна за това, че не съм достигнала до този стадий. И въобще, нужно ли е да се водят излишни спорове при очевидната недопустимост на поведението, демонстрирано от вас?
В този момент над чушката някак мазно се затъркаляха късчета от неизвестен никому зеленчук; обитателите на купата се спогледаха стреснато и дори краставицата, която през цялото време, докато единомисленичката и говореше, се беше отдала на предвзето кихане, за да демонстрира пагубното въздействие на доматения сок върху крехката и сензитивност, забрави за раздразнените си рецептори и замлъкна стреснато.
- Здравейте – поздрави някак провлачено неизвестният зеленчук и се намърда безцеремонно между резените на чушката – дано не съм прекъснал задушевният ви разговор. За какво беше той всъщност? Простете любопитството ми, но след цялото това белене и кълцане изпитвам нужда да поговоря с някого, пък бил той и непознат...
- Разбира се, в това няма нищо лошо – отвърна, окопитила се от изненадата чушката, сорт „Сиврия“ (не искаше да признае пред себе си, че интимният допир на новодошлия, с изключително гладката му и мека кожа, и доставяше удоволствие) – но би било добре да ни кажете, вие кой сте? Със сигурност не сте от нашите познати, и съдейки по вида ви, идвате отдалеч...
- О, извинете нетактичността ми – побърза да се оправдае непознатият - приятно ми е, аз съм авокадо. И да, права сте, идвам от много далеч. Но това не е същественото в случая. По важно за мен е не от къде идвам, а къде съм попаднал. И в този ред на мисли, дали ще можете да ми кажете по няколко думи за себе си, преди да се присъединя към задушевната ви компания?
- Слушай – изсъска злобно краставицата, оставила всякаква хрупкавина в гласа си – да не си посмял да отваряш дума за спора ни пред чужденеца. Не че очаквам кой – знае какъв такт от личност като теб, но поне не демонстрирай просташките си маниери пред непознатия! - и продължи на висок глас, при това с такава престорена любезност, че на домата му стана неловко и изля върху нея поредната порция сокове – Аз съм краставица, приятно ми е. Всъщност, макар да съм най-младата тук, далеч не съм най-стеснителна – продължи тя, като хвърли закачлив поглед към матовата му кожа през пролуките между резените домат, и продължи – отраснах в академична среда (тук чушката, сорт „Сиврия“, сви устните си в пренебрежителна гримаса и тутакси съжали за подкрепата, която и беше оказала преди малко); макар на пръв поглед да не личи, аз съм една много ерудирана краставица...И многозначително замълча в очакване.
- Не я приемайте много сериозно – прошепна домата на авокадото, като го сръчка съзаклятнически – знаете, младост. А аз съм домат – продължи вече официално и на висок глас той. Единственият интересен факт за мен е, че живях доста дълго и, както сам можете да се убедите, съм узрял достатъчно, за да мога да преценявам болшинството житейски ситуации. Усмихна се многозначително и замълча, умислен за нещо свое.
Точно преди да успее да отвори уста, за да се представи на свой ред, чушката, сорт „Сиврия“, видя над себе си зиналото гърло на бутилката със зехтин, и след миг усети мазната му маслинена неизбежност да се стича по нея надолу към останалите зеленчуци. Само след секунда някакви странни лъскави щипки преобърнаха световете на обитателите на купата, те се запремятаха лудешки из нея и се омесиха безразборно...
Наближаваше часът на хомогенизацията...