Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 1
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКъде отидоха децата- цветя?
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

приказка за всички, които все още помнят старото време


Седя си в моята няма стая на върха на небето и се чудя къде отиде онова време, в което децата- цветя разстилаха семената на любовта.
Защо забравихме цялата идеалистична утопия и повсеместно щастие- основа на хипи- движението? Може би именно, защото е утопия- неосъществимо море от мечти и нереални фантазии. Тук често срещам Джим Морисън, тръгнал за Алабама на кристалния си кораб и също толкова често му казвам, че това, за което е живял, вече се помни от малцина, влюбени в 60- те и тяхната магия. Знаете ли какво ми отговаря той всеки път?
- Ние сме убийци на собственото си минало. Вместо да се учим от него, ние го заплюваме... А да знаеш как се стига до най- близкия бар?
Такъв си е той, Джим, непосредствен, дори в небитието.
Джими Хендрикс редовно излиза от пурпурната мъгла, в която не престава да свири на любимия си " Стратокастър " и ме пита:
- Какво си седнала на тази наблюдателница? Светът не се вижда добре оттам. По- добре слез при хората долу и остави тук вятърът да си плаче!
- Не- отвръщам аз.- Сред вас се чувствам жива. Долу не е за мен!
- А Дженис да си виждала ?- пита Джими.- Отдавна кроим планове за една обща песен...- още недовършил виждаме Дженис да тича към нас, размахвайки дълга цигара и подрънквайки с цял куп блестящи пайети.
- Хора!- заявява тя, задъхана.- Лятото е към края си и трябва да си спретнем един малък Уудсток по този случай! Ленън се съгласи да помага, а " Джеферсън Еърплейн " ще са подгряваща група! Ще започнем шоуто с Lady in black на " Юрая Хийп "...- продължава тя и аз ги оставям да умуват над това събитие, което за тях е целият свят. Защото именно на Уудсток може да се усети духът на колективната любов, това тайнство на обичащите се един друг хора. Това чувство за общност е непостижимо за днешното време и по- лошото е, че дори не може да бъде разбрано...
За кратко, много кратко време ми се беше сторило, че има надежда старото време да се възроди- това беше в началото на 90- те години. Бесните, недоволните, отричащите 90- те. Тогава всичко беше възможно, отново се тачеше любовта. Музиката, както винаги беше двигателят, енергията на процеса. "Саундгардън", " Пърл Джем ", " Алис ин чейнс " и разбира се "Нирвана"- това бяха " боговете " на новото време,"боговете", в които младежите вярваха и на които се осланяха... Но и това беше чудо за 5-6 години, комерсиализацията изяде сърцето на грънджа и той безславно залезе. А може би това се дължи на смъртта на двете икони на гръндж- поколението- Лейн Стейли и Кърт Кобейн, които в момента виждам, че седят заедно на един облак близо до мен. Какво мислите, че правят двамата? Те си говорят нещо тихичко и се смеят! Те се смеят- в истинският им живот съм ги виждала да го правят много рядко!
Приближавам се до тях едва- едва, за да не ги сепна с появата си и ги питам:
- На какво толкова се смеете? Преди през цялото време все унили ходехте...
Кърт се ухили с онази негова многозначителна усмивка, а Лейн ми рече:
- Радваме се, че се оттървахме от онзи подъл свят там долу! Това ни тежеше, затова се друсахме до безсъзнание, затова пеехме онези песни, от които страх да те хване, затова, затова беше всичко... Тук не ни трябва нищо, това небе ни е достатъчно...


Публикувано от Amphibia на 24.08.2008 @ 13:59:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 07:39:21 часа

добави твой текст
"Къде отидоха децата- цветя?" | Вход | 7 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 24.08.2008 @ 17:35:30
(Профил | Изпрати бележка)
Дали в крайна сметка ще се задоволят само с небето?


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 17:38:01
(Профил | Изпрати бележка)
Малко ме съмнява! Защото това тук е отворен край и всеки може да си измисли свое продължение...:) И все ми се струва, че ще си създадат своя собствена планета!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 24.08.2008 @ 17:51:22
(Профил | Изпрати бележка)
На тях не им харесваше рая. Той бе едно статично място, измислено от остаряла религиозна система, но просто нямаше къде да се приютят след смъртта. От време на време свеждаха очи надлу с нямо любопитство, но отвращението надделяваше. Как, кой се бе присмял на идеите им?! И защо? Но нямаше да намерят отговор.
Скуката в рая бе по-тежка, отколкото където и да е, защото беше предопределена. Можеха да отидат и в ада, да, но сами за себе си и пред себе си имаха чиста съвест. Естествено, всяка религия би ги отрекла, но толкова много хора ги боготворяха. Тоест... те се преввръщаха в религия?
Може би. В рая нямаше китари, само арфи. Нямаше ги почитателите, които се сливаха екзалтирано с музиката (заради наркотиците или заради друго). Нямаше я умората след тежкия ден, която правеше нещата по-сладки.... Нямаше ги техният навик, тяханта страст, бунта им, омразата и любовта, падението и извисението. Той беше нещо ужасно за онези бунтари......


(Съзнавам, звучи абсурдно. Но по дяволите......)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 18:06:46
(Профил | Изпрати бележка)
Това се казва продължение... Много, много ми хареса! И не е абсурдно!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 24.08.2008 @ 18:21:27
(Профил | Изпрати бележка)
(просто опит за фенфикшън, а те или са добри или са абсурдни. Затова. Което ми напомня - трябва да си намеря аниме за зарибявка)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 18:27:38
(Профил | Изпрати бележка)
А, не! Не е фенфикшън, а творческо преживяване, породено от общи вкусове! :) Да живеят анимациите!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 24.08.2008 @ 18:33:10
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах си Хелзинг, а все забравям да го гледам. Да живеят! (:

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 20:31:59
(Профил | Изпрати бележка)
Сега е моментът! :)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 25.08.2008 @ 18:07:28
(Профил | Изпрати бележка)
http://laoori.deviantart.com/art/Sick-in-Heaven-57111951

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 28.08.2008 @ 20:36:15
(Профил | Изпрати бележка)
Лайти, това ти ли си в сайта? Аз влязох на този адрес и много ми харесаха снимките, адски са хипарливи!:)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 29.08.2008 @ 07:58:03
(Профил | Изпрати бележка)
О, не, аз съм много зле и в рисуването и в снимането. Не, но не знам... много ми хареса... Ух...

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 29.08.2008 @ 20:38:25
(Профил | Изпрати бележка)
То си е за харесване...:)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от lightgreen на 01.09.2008 @ 14:18:41
(Профил | Изпрати бележка)
Нали? Голямо пристрастяване е към черно-белите снимки, по възможност на тях да има и цигари... Детска радост направо.

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 01.09.2008 @ 20:19:25
(Профил | Изпрати бележка)
А пък и щом има и хора, които много приличат на хипари, си е направо зарибяване!:)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от Mielikki на 24.08.2008 @ 19:22:41
(Профил | Изпрати бележка)
тук сме! а Кралят на гущерите ще е винаги с нас, на всеки облак и във всеки уиски бар. Защото реката каза така. ^.^


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 20:31:05
(Профил | Изпрати бележка)
Амин! Радвам се, че си тук! :)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от dumite (malisia@mail.bg) на 24.08.2008 @ 22:54:26
(Профил | Изпрати бележка)
Тогава всичко беше възможно, отново се тачеше любовта

Знаеш ли защо е цагинала Римската цивилизация. Тази също загива, и по същите причини, но в друга форма.
Поздрави за въпроса! Ражда отговори!


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 22:59:43
(Профил | Изпрати бележка)
Да, знам защо е загинала Римската цивилизация и именно затова ми се иска нашият свят да не загине така безславно... Обаче май натам отиваме... Затова предпочитам да си стоя в моя илюзорен свят, който представих в тази...да я наречем приказка! Благодаря ти, Думичке!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от dumite (malisia@mail.bg) на 24.08.2008 @ 23:08:04
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че мислим еднакво.

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 23:13:18
(Профил | Изпрати бележка)
Аз знам, че си мъдра и го доказваш постоянно!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от Silver Wolfess на 24.08.2008 @ 23:02:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Много хубаво време. Само да не бяха илюзорните представи за щастие... Такава вселенска любов е невъзможна, защото светът се крепи на противоположностите. Тъкмо те са базата за самопознанието. Но остана един добър девиз" "Правете любов, а не война!"
Поздрав!


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 24.08.2008 @ 23:09:28
(Профил | Изпрати бележка)
Права си, Силвър, че такъв свят е невъзможен, но понякога се размечтавам и си разсъждавам какво би станало, ако беше наистина такъв! Днешната реалност ни убива постепенно и затова творим всевъзможни бягства всекидневно... Аз представих моето бягство, което ме спасява от лудостта и чрез него оцелявам! Благодаря ти, че ме прочете!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 25.08.2008 @ 11:18:29
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
иии
напомни ми запознанството със затворника: влиза той в купето (леко пийнал - втори ден обикаля страната с чичовците си) и от пръв поглед ми вика:
Хипи!, дай тревичка!
разговорихме се - 4 години в НюЙоркски затвор, тъкмо се прибрал в Полша, още родителите си не видял

та съгласно неговото професионално око аз съм си още Хипи,

апропо, в неделя отлитам от София


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 28.08.2008 @ 20:37:25
(Профил | Изпрати бележка)
Хипито си е хипи дори под прикритие!:) Поздрав!

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.03.2016 @ 12:34:37
(Профил | Изпрати бележка)
При децата индиго :)))))))))) Не, че има някаква връзка, но неизвестна за мен сила, ме накара да го напиша :)))))))))))))))))
Забелязала ли си как всичко в музиката вече започва с пост: пост-метъл; пост-пънк; пост-рок и т.н. Сигурно ще се появи и пост-любов...


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 05.03.2016 @ 13:26:30
(Профил | Изпрати бележка)
Позна - децата индиго са деца на децата на цветята.:)
Комерсиализацията обезсмисли цялата рок култура - тъй като почти нищо вече не идва от сърцето, а се прави за пари, няма как да поведе младежта (хахаха, говоря като пенсионерка). Предвиждам, че в скоро време няма да има революция, подобно на шестдесетарската или деветдесетарската. Отсега нататък всичко ще е пост, сиреч сиво копие на някогашно величие.
Така че спокойно можем да заявим, че рокът е мъртъв, но не и в душите ни.:)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от kameja на 05.03.2016 @ 11:41:48
(Профил | Изпрати бележка)
Този невероятен текст съм го пропуснала. Сега обаче, докато се ровех в тази твоя шарена ракла, го открих. И му се радвам, докато го разлиствам.


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 05.03.2016 @ 11:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Олеле, Божке, ще пощурея, та това е писано преди сто години и сега ми изглежда смешно.:)))
Всъщност, истината е, че има хора, които изобщо дори и не са чували тези имена, но аз още съм си вярна на хипарията.;)

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от kameja на 05.03.2016 @ 12:10:45
(Профил | Изпрати бележка)
"По пътя" на Керуак беше една от любимите ми книги.

]


Re: Къде отидоха децата- цветя?
от mariq-desislava на 05.03.2016 @ 13:20:21
(Профил | Изпрати бележка)
Е, да, там е събрана цялата философия, но понеже съм старичка веч за път във физическия смисъл, предпочитам пътешествие на духа.:)

]