 |  Обадиха ми се. Да ми кажат, че си умрял. Дали земята ще се отвори да те погълне. Какво пък, толкова е безразлична, че предлага утробата си на всеки. Дали онзи горе има време да сметне всичките ти добри и лоши дела, за да определи място ти – в РАя или АДа. Аз лично нямам време, трябва да отида на фризьор.
Довечера ще празнувам поредното си повишение. Какво ли те интересува. Кога ли съм те интересувала.
Нямах нужда от закрилата ти (бях силна, наследствен дефект). И това убиваше бавно любовта ти към мен. Нямаше за какво да съм ти благодарна. Обичаше да раздаваш сила на слабите. И тяхната благодарност те хранеше. Беше винаги сит, колко ли сила си раздал, но безблагодарна любов никога.
Обадиха ми се. Да ми кажат кога е погребението. Казах им, че нямам време. Отвърнаха, че съм ужасна дъщеря. Ти беше ужасен баща.
Публикувано от Amphibia на 22.08.2008 @ 16:22:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Без любов" | Вход | 12 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Без любов
от pijama на 27.08.2008 @ 11:52:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Нещо не схванах. Малко бавно загрявам. Извинявай - такъв съм си по природа. :(
Ама да питам все пак.
Значи, ако любовта според лирическата героиня е безусловна емоция, нечакаща отплата, отговор или други тямподобни, то какво я е отдалечило, отблъснало, омерзило в баща й? Това, че той не е способен на такава любов? Ами това не би трябвало да има значение за нея, защото тя усеща любовта по другия начин. По по-добрия. Може да му я даде независимо от това той какъв е. Така е в християнството. Така е и при добрите хора, които могат да обичат заради самата обич, а не защото някиой е някакъв. Пък бил той и баща й.
Аз на мястото на лирическата щях да отглеждам най-силната възможна любов. Истинската любов, на която съм способен, доколкото й стигат силите. За да видя в себе си нещо повече от него. И нещо от него.
Ама това аз бих го напавил, ако ми възложеха ролята. Ролята е възложена на друг и той друго прави. Човещинка.
|
Re: Без любов
от Drugata_vmen на 27.08.2008 @ 11:16:49
(Профил | Изпрати бележка) | Щом така го чувстваш тогава е по добре и така да го направиш, не е редно човек да върви против себе си.
Поздрав от мен и от Другата в мен! |
Re: Без любов
от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 26.08.2008 @ 16:02:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако да си силен, означава да отхвърлиш най-безусловната закрила, която ти е отредена на този свят, то значи аз съм най-слабата на този свят. Но ми се струва, че понякога е въпрос на именно на сила, да я приемеш. Пък било то и въпреки себе си. Позамислих се доста... |
Re: Без любов
от Liulina на 26.08.2008 @ 15:17:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Бунтуваш се, права си,
никога нямаме време,
защото не се знае кога ще доиде и нашия ред!
Прости все пак на себе си за да се помириш с баща си! |
Re: Без любов
от Princesssa на 22.08.2008 @ 22:17:46
(Профил | Изпрати бележка) | | УАУ! Добър финал! И не само той, де...Кратко, но силно. Поздрави!:) |
Re: Без любов
от kakafreud на 24.08.2008 @ 10:37:18
(Профил | Изпрати бележка) | Още в началото си помислих, че е от дъщеря към баща и ме зарадва финалът!
Хареса ми! Поздрав! |
Re: Без любов
от Musketar на 30.05.2010 @ 00:24:29
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да ти кажа, Думи... Има-няма 20-тина реда, а са убийствени. Силно се надявам да не се отнасят пряко до теб, а до някаква лирическа, макар че се съмнявам... Иначе сложно е... Прочетох само първия коментар. Споделеност... Да би било много хубаво и дори се случва на моменти, но като цяло...май изключително рядко. Аз предпочитам равностойност - в смисъл на равностойно партниране, като всеки все пак си е окръглен в самотата си... Но истината е, че за тия неща всеки си има лично усещане... и нараняване съответно. Аз поради това твърде лично го пуснах моето в раздел "Други" - то е нещо друго - и толкова...
Дребен детайл, но съществен за тип светоусещане - знаеш ли не мога да гледам на земята като безразлична. Не влизам в спор - просто за мен тя е обичлива. Банално е, но ми идва не през книжното това... Просто иди на някоя поляна, когато си уморена, легни и поспи... Вдишай я, с тревите, с пръстта й... Баси лириката, дето ме удари... И въпрос - сигурна ли си, че не повтаряш баща си - ти или лирическата?... А като текст е страхотно! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 752
ХуЛитери: 4
Всичко: 756
Онлайн сега:
