автор: Agaq

Тъжен ден, морен,
агонизиращо бесен,
като Дявол ухилен
в адския пир,
хищен и зъл
се разхожда.
Задушаващо
давеща сяра и дим.
Хлипат морета,
делфини умиращи
своя бряг недоплували
отвъд хоризонт.
Очертания алчни
плисват прибирайки
стъпки тихи,
пълнили чаши,
изпити на еск.
Последна наздравица
горчиво - тръпчива
лек за други очи
познаващи бяло.
Нямо е, тъжно е,
черно, горчи.
Как се каляват
ослепени очи,
омерзени, прогонени,
посипани с въглен?
С вечнот!
Времето ще рече!
Скри се денят
не можа да догледа
хорото...