автор: meiia

Не ти се сърдя,приятелю,
че не ме разбра.Аз те разбирам.
--------------------------------------

Кому ли е притрябвала сега
представата ми грешна,уморена.
Извива времето огъната снага
отдавна към тъгата пристрастено.
Пространството опитва да руши
строените насън въздушни кули.
Страхът желае да ме задуши.
Срамът ми иска сам да се потули.
Гневът в сълзитете мимикрира,
и търси си нелепо оправдание.
Желания из мен се разпростират
в безбожност,свобода и наказание.
А истината се разпада на лъжи.
Съмнението раболепно и слугува.
Над щастието злоба пак кръжи,
а любовтта със похотта флиртува.
Кому ли е притрябвала такава
представата ми - свое отрицание!
Надеждата в заблудите престава
да търси път към твоето съзнание.