автор: mariq-desislava

Любовта е късче светлина,
с която застиламе света
Любовта е помилвано цвете,
което плаче от ръцете ни слети
Любовта от небето наднича,
защо не се затичаш?
От думи и песни изненадани
нямаме време с теб да избягаме,
да се усамотим безпощадно, първично
и тишината да захлопнем неприлично