автор: Hemu

Нужен си ми, много боли...
наядена съм цяла и кървя,
нагарча от тъга, от сълзи,
наситих се сама да вървя.
Нанесох ти обида с думи,
не думи... дума само една,
но тя застана помежду ни,
нараних, знам, твоята душа.

Нарамих кръста си отдавна,
научих те, че мога да търпя,
намирах сили, бях ти вярна,
няма бях... връзка да крепя.
Навярно грешно бе... така е,
но вярвах, чакайки промяна.
Насилих душата да си трае,
натрупах много, стана рана.

Не те виня, виновната съм аз,
направих грешка, че търпях.
Натирих разума и давах глас
на любовта към теб, горях.
Натрупваното в миг изригна,
наивна бях, че ще разбереш,
но моето „Прости" не стигна,
напразно бе, за да се спреш...

„Надеждата умира последна" -
народна мъдрост, от векове.
Навярно е така, ала прогледна
наранената жена, властта пое.
Наясно съм, можеш и без мен...
Намери себе си, път занапред,
но дойдеш ли, бъди променен.
Направих избор, ти си наред...


17.08.2008г
(цикъл "Посветено")