автор: enigma_

Смълчано езеро накрая на гората,
звездите ясни в него се оглеждат.
Разплетените си коси потапя тук Луната,
любов и блян по тайните пътеки ни повеждат….

Беззвучен мрак……
и само вятърът нашепва нежни думи,
свидетел ням ще бъде пак
на зреещите чувства помежду ни.


Под синкава мъгла,
           в тревите дъхави отсреща
Две сенки,
           две електризиращи тела
зората ще дочакат слели се,
           с греховна сладост в тази нощ гореща!