автор: vesi_lina

И те се погледнаха един друг - гаче ли бяха дошли да делят безкрайните пясъци:

п о г л е д н а х а     с е    к а т о    д в а    в л а с т е л и н а,

к о и т о     с и    о с п о р в а т

П у с т и н я т а.

                Н.Райнов - "Вятърът"


За какво е всичко това?
Искаш моя свят, а аз -
да върна твоя.
Да се бием... да убиваме.
Ти мен, аз теб.
Не знаеш ли? Има
заповед шеста -
Не убивай!
Много злоба и мъст,
нагълтахме като удавници
същи.
Спри със тая вяра в
дявола! Той не е Бог.
Няма вчера. Няма днес.
Време е,
да умием очите си,
че гангренясаха вените.
Много сме мръсни,
скрити из локвите...
зъзнем и дремем -
в засада.
Кръвта вече не е кръв.
Мирише... Лепкав сок.
И дави!
Изсукахме гърдите на мама.
Нe бива...
Тази кръв да става вода!
Стига разравяхме пръст
и слагахме синури...
черни!
Едно семе сме.
Орех висок. Посят преди време
от дядо.
Сипи чаша вино, братле!
Вино... Силно. Червено.
Да пием. За теб.
После за мен... И да
сритаме в душите си вълците.
(Дяволите ги взели.)
Не върви... Аз вълчица.
Ти единак.
.........................
Влизах снощи. Писал си стих.
Харесах. Май...
вече си влюбен.
Ето така.
(Усмихнат по ми харесваш.)
Да поговорим за друго...
За Рено-то ми... А?
Изпитана марка.
Малко гори.
Пет на сто.
Всяка неделя
бих могла да те виждам...
Я кажи пак оня виц,
с който просълзявахме мама.
Ха-ха... Ха!
Ех, братле! Пий!
За мен и за теб.
Това е вече друго...
Хлябът цял.
Вече не горчи.
Смях... Смях... Смях.
Боже, колко малко ни трябва.
Пак станахме... хора!
Нали?