автор: devita

Отчайващ вик на самота..
а е едва разгара на нощта..
Не мога да чуя гласа ти
нито да видя очите ти.
А без теб е бездна
..и не трепти..
не трепти сърцето мое.
Искам те..
мога да извикам.
Но викът ми ще е напразен.
Ти няма да ме чуеш,
нито вятъра ще ти предаде
стона ми отчаян.
Дали да тръгна към теб сега,
дали ще отвориш врата..
И още куп въпроси никнат
в моята глава..
А отговора ще е ироничен,
знам, дори саркастичен.
Виновна съм, аз знам
виновна, че те обичам.