автор: turkoaz

Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума
или реплика необикновена -
разплетена дълга къделя съм...
Очи ми премръзват, не вехнат,
в самотни часове притихват,
като пропадащо мигновение
на фреска във гробница скрито...
В един живот - с най-разумен бог ли,
най-истински и безвъзвратен
един живот, с най-последния си ход ли
на пеещи стълби...без дъх..без свят.