автор: sradev

Паридай и Хаймана поблагодариха на Летописеца и продължиха пътя си. Но едва направили първата крачка и ги спря Чукнатата Глава.

- Елате да пием по една бира.
- Бирата е добър повод за запознанство. Но ти защо си тук?
- Защото дъртака го няма. Не ми се иска да го срещна.
- Но нали ще се върнеш и пак ще го срещнеш.
- Тогава ще е по-друго - след бира с вас. Ще ме заредите с енергия и ще мога по-лесно да го преглътна.
-Ти не преглъщай, остави го да си живее в неговият си свят. А ти се върни в своят.
- Аз бях най-умният студент! По всичко имах 6 и половина. Канеха ме за асистент всички професори, дори и тези, които ме мразеха. Знаете ли, че мен са ме изпитвали по 5 часа онези, които ме мразеха. Все търсеха да се заядат с мене. И подвеждащи въпроси и за думи се хващаха, обвинения измисляха... Но аз бях на своята висота! Оборвах тезите им, доказвах къде бъркат, защитавах блестящо тезите си, обръщах обвиненията им срещу тях. Ето, и до сега ме знаят като най-голям специалист. Всякакви идват при мен за съвет, а пък какви хора ме уважават! Ето, М. ме слуша със зяпнала уста, Ж. редовно ме пита кое как става, Г. ако го попиташ, ще ти разказва с часове за мене. Кажете му само моето име и ще разберете кой съм. Ех, какви юмруци съм изправял!

Паридай и Хаймана се извиниха, че имат бърза работа и избягаха от кръчмата.

Чудна работа, казаха си юнаците, уж вървим направо, а никой не ни показва пътя, все повече научаваме, а все по-малко имаме полза от наученото, търсиме чук, пък вървим към несъществуващ връх. Като, че ли тук са умрелите светове.

В същност в Лободия се раждат новите светове.