автор: shekerliana

Жана беше най-щастливата жена на света. И си го призна публично. Причината беше съпругът й Андонис.
Дълги дни и нощи трябваха да минат, много споделени тайни, радости и скърби, докато сърцето й се отвори за човека, за когото се беше оженила преди три години:
-Този брак е брак по сметка – казваше често тя. - Сърцето ми не трепна, подписахме, приех името му и се примирих. По-добре с него, отколкото сама, пък и той е влюбен в мен.

Андонис я обожаваше. Обичаше веселия й характер, дългата черна коса, интелигентността и перфектния гръцки, стремежа й към съвършенство. И вярваше, че с търпение ще спечели най-сладката битка в живота си, любовта на любимата жена.
Беше десетина години по-възрастен от нея, четиридесет и три годишен обикновен мъж, но с хубава, заразителна усмивка. Работата му като архитект отнемаше много време, но все намираше начин да бъде с нея.
Тя беше неговото специално време. Зареждаше батерийките на сърцето му със слънчево настроение и вкъщи, и в магазините, и в прочутите таверни, където до забрава и двамата обичаха да танцуват сиртаки.
Съобрази се с нейното желание да не правят сватба, въпреки натиска на родителите.
- Успокойте се!- им казваше Андонис. - Сигурен съм, че ще направим сватба, но нека Жана реши.
Любовта го промени, сделките му потръгнаха , работата се увеличи. Но където й да ходеше, каквито и срещи да имаше, бързаше да се прибере при нея с малки подаръчета и цветя, които я трогваха искрено.
-Никога не съм си помисляла, че ще се чувствам
толкова специална за някого. - споделяше Жана – Андонис е прекрасен човек.
И стана най-добрият й приятел.
Най-хубавото време за тях беше сутрин на широката лятна тераса. Пиеха кафе, посрещаха слънцето и разговаряха за всичко. Смееха се, спореха и поемаха всеки по своите си задачи.
Междувременно Жана беше започнала да работи като екскурзовод и още повече разхубавя.
Посрещаше български и френски групи и с часове разказваше на Андонис смехотворни истории от преживяното с тях.
Една сутрин тя тихо се доближи до Андонис и му каза:
- Готова съм. Да направим сватба. Ти си човека,
с когото искам да остарея.
Андонис подтисна сълзите си, стана и каза:
- Благодаря ти, Жана!
Приготовленията за сватбата започнаха веднага. Събра
се семейният съвет, направиха красиви покани, резервираха любимата таверна, всичко около тях кипеше в трескава подготовка за събитието.
В деня на сватбата, Андонис и Жана станаха рано. Той
бързо се облече и нетърпеливо зачака да види Жана, която не пожела да му покаже предварително сватбената рокля. Цял антураж от жени я приготвяше в другата стая.
Андонис чу аплодисменти и стана. Вратата се отвори и се показа Жана, усмихната, влюбена.
- Прекрасна си! – каза той, но нещо като че ли се заби в сърцето му, залитна и се строполи на земята.
Умря в ръцете й.
Инфаркт.

Х Х Х

Видях Жана след година.
Опитваше се да заживее отново. С успокоителни, с терапии, оцеляваше по своему.
Освен смъртта на Андонис, я преследваше омразата на неговите родители, отнеха й всичко, дори и малките лични вещи.
Но имаше нещо, което не можеха да й вземат, неговото име Жана Кирлу, което тя носи и до днес.