автор: nikolai4o

Гледай ме! Във погледа ти - сто октана
безотровен. Докосвай ме във гръб.
Крещи по мен, замервай ме със камъни.
Гушни ме силно на самия ръб.
С какво зареждаш четвърт век? Без време.
Липсваш ме, като листата липсват дъжд.
Простираш се към мене да ме вземеш.

Ето ме! Не помниш ли веднъж,
когато ме намрази?
Помниш ли когато ме спаси?
Пред теб все тичам, да те пазя,
а падам на колене,
Къде си?
Пази ме вечно в своите мечти!