автор: mila_nejna

Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма.
Кат имам две, приискват ми са три.
Ут пуст саклет къде ли ни са дянаф.
Ут хоканье - идва ни са затриф.
Ниврозна съм за плетката и шèва.
Укото ми, идното – все навън…
С мутиката купая, лехи плèва,
разчекнаф са, аман, сиктир, байгън!
Усетиф са (ма късно) к`во ми трябва.
Чи яз ни съм жина за кърски труд!
Ми камътна съм, и укото грабвам...
И пушка съм (не с кремък, ми с барут).
Нагънаф две бохчи - това ми стига.
Прустиф са (ма едва): Гуд Бай село!
Па койту иска нека ма настига...
Сига съм нъмбър уон, ма във градо!
Нахилиф са, кат горскъ тиминуга.
Мудериф са, при куафьор, ф салон.
Кукона съм – ни мош ма сбърка с друга.
Научиф са да готва на тифлон.
И ни са влибвам, да са ни загубя.
И шлевя са пу цял ден на кафе.
Пък селянити - нека си са трудят.
(Пу дяволити, к`во й туй - парфе?)
А праскови и круши - ут пазара.
Забравих как висях на нисък клон.
Така са варда, да ни са натваря -
чи ценна съм - жина за милийон!