автор: Casper

Когато ме докосваш аз замирам,
пропадайки в незнайни светове
и всеки допир като извлек свят
отпивам с обич нежна разреден.
Изтръпнало е цялото ми тяло,
увито в твоята душа – воал,
прозрачна, оцветена в бяло,
наситена с цветовете на мечти.
Разсипваш ме на хиляди парчета,
а после ме съграждаш част по част,
и сливайки се правим цяло,
в което сме си само ти и аз…