Когато се сбогувам с нежността ти
гнева завърта ток върху гръкляна.
На пресекулки как да те обичам,
когато всъщност искам да ме няма?
Когато всъщност искам да не зная,
че мога да намеря всички пътища.
Пируват с устните ми бели гарвани
след всяко следващо и следващо прощаване.
Небето ти събирам. След наритване
смениха си местата рая с пъкъла.
И от далеч изглеждам коленичила.
От близо – без нозе. За да остана.