автор: biruni

Всеки от нас търси нещо.
Денем е сякаш по-лесно. Вървим си по пътя, гледаме,
и понякога сме твърде далекогледи, та препъваме важното за нас в мечти за нещо голямо, измамно блестящо на Слънцето. Купчината е огромна. На едно място е струпано всичко човешко. Едни от нас нападат евтината стока, за други пак има мечти, но в по-лъскава опаковка(по-престижно е някак). Има и такива, които все търсят нещо. Минават за неудачници. По техен адрес, зад гърба им често се чува:
“Ще си го намерите, вие, някъде!”
Едно време, по Юкон в Аляска, имало хора, които се избивали за късчета блестящ самороден метал - злато, но и много пиринч - златото на глупаците.
И тогава, и днес най-важно е какво търсиш, а не къде. - Ако го ИСКАШ! - земята сама се разтваря...
Смисълът на търсачеството е загубен. Иначе никой не е престанал да гони химери, да повтаря мантри за преодоляване на капани.
Докато (пак е измама) не дойде краят на пътя и не ни сложат злато в устата, за да сме "подготвени" пред Съдията. Само че - там някъде - дори златото не е злато, но всяко нещо има смисъл.
Невъзможна алхимия.