автор: sradev

Видял си отдалеч, но не си почувствал,
чувстваш го наблизо, но не знаеш къде е.

Един от краищата на света е някъде тук. Лъчистият го пази. Молиш го да ти даде съседен свят.

- Световете са болка. Когато свят влиза в тебе - боли, когато излиза - боли. Само, когато е в теб не боли.
- Дай ми два свята.
- Не можеш да пиеш от две чаши без да се олееш.
- Ще ги смачкам.
- Криви са лицата на смачканите светове. Две криви лица все отнякъде се хапят. Но ти се връщай - викат те.
- Как да те срещна отново?
- Потърси ме в окото на камъка.

Ето го и камъка. Очите му са затворени.
Ето го и света. Търсиш своето място.
Привижда ти се тук и там, но като доближиш все е заето.
Всички ти казват - "Не сега, не тук".
Вземи пътя си. Срещу бурята.
Там зад бурята е чистото небе.
Тогава ще се отвори окото на камъка.

Несебара
08.08.08
40ч 40м 40"