автор: petinka

Е, вчера, ‘начи, съ риших – ша съ пудстрижа!
Коя да търся ? Ми... чи тя била ду мен –
Фризьорката ми Пенка, и с буятъ
ш’ мъ напрай СВИТОВИН коафьорски маникен.

Ма ‘начи викам и: „Ей, Пении, глей ‘ся,
то, знаиш - кату слама ми й кусатъ,
ма ти ‘ш са справиш с нея, как – ни знам,
ша я упрайш някак - ‘ора да ни плаша!”

Тя ‘зе си ножицата яка и... почнА.
СтригА, та чак под нокти припутИ са.
То бива слама - цяла кошница една,
и тя със мени май... си ‘зе билята.

Пък посли малку мисли и... риши
с цвита на моркува градински ша мъ вАпца.
Пък аз и викам: „Пенче, глей ‘ся
то някуй можи за трушия да мъ сбЪрка.”

Пък тя спукойну мажи и реди:
Ти, миличка, не си бери гайлету.
Кога си свежа, си по-‘арната мома-
‘ш та схрускат още ( хихи), на пулету.

Склоних де, де ши ида аз.
Ма викам ви – ей тва е то фризьорка!
Колаи всякакви намира за моми,
та някоя сама да ни ‘артиса белким.

Та... тъй сига! Вий знайти Пениту от мени.
Ай, бЕгайти при нея, че е ФЪРСТ!
Спокойну де! За вас ши си намери времи,
че готина е мацката... от РАЗ!