автор: Alexey

Свободен от надежда и памет,
безкраен, неясен - сякаш бъдеще,
мъртвецът не е мъртвец: а смърт.
Като загадъчният Бог,
за когото се говори с отрицания,
мъртвият, навсякъде чужд,
е отвъд руини и небитие.

Ограбваме му всичко,
до сянката на полусмътна дума:
тук, двора, за очите му невидим,
там, тротоара на надеждата в очакване.
Дори мисълта ни би могла
да е неговата мисъл;
като крадци делихме помежду си
ограбените дни и нощи.