автор: pavli

Никой не може да те принуди да я кажеш...

Можеш изобщо да не я кажеш...

Можеш да отлагаш толкова дълго казването ú, че да изгубиш вълнуващи моменти и да допуснеш не да живееш живота си, а той просто да премине покрай теб...

Можеш да я кажеш с равен и безличен тон, без да гледаш в очите любимото същество...

Можеш да я повтаряш до втръсване... И дали тогава няма да събудиш основателни съмнения в искреността си?!...

Можеш да я кажеш през стиснати зъби – така, че тръпки да побият отсрещния човек и да се чуди дали са нормални възприятията му, и какво точно не е наред...

А можеш да я кажеш в специален момент, с въодушевление!

Най-хубаво е да можеш да я кажеш само със сияйни очи!...

Ти избираш! И твоят избор може да те направи щастлив човек!