посветено на roza1
И ще слаломира снегът
през останките ми изкривени
и във внезапен ужас
ще засветят прозяващите се ъгли
Дали ми беше нужно
това спускане във ада
или си заслужих честно раните,
от които небето в мен
рошави облаци преде