Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 1
Всичко: 427

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМеките 40
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Не е красива. По-скоро едра, отколкото висока. По-скоро надменна, отколкото магнетична. С хладна красота повече, отколкото с южна кръв. Но може да изпълни всеки кадър. Когато той вдига фотоапарата пред лицето си, притваря клепач, за да я улови в центъра на картината, и тогава я вижда.
По-скоро такава, каквато не е. С острия ръб на устните, продълговатите очи, чийто ръбове почти се докосват, гъстите вежди. Гола или облечена, отпусната на стол, излежаваща се, тя има дъх на плътна коприна, на силно ръкостискане, което дълго седи върху кожата и стяга чак рамото. Тя е тежка, и става все по-тежка, с всеки кадър, с всяко примигване на зеницата му, която я шпионира, попива, фантазира. Тя, с жълта рокля, щедро деколте, полулегнала до кошница с плодове. В ръката й чепка червено грозде. Устните леко докосват кожата на плода... преди да открият под тях ледената ласка на хищните зъби, преди миглите по клепачите й да се сплетат, преди в пазвата й да се плъзне болезнено сладък сок. Тази ласка пари, си мисли той, когато отпуска ръката с фотоапарата и без малкия стъклен илюминатор пред дясното око, я вижда триизмерна, с изпръхнала около устните кожа, със сив от умората блясък на лицето, отново надменна, отново обикновена.
- Предпазливо подхождаш, нали – я пита и знае, че тя разбира въпроса му.
Ръката й се вдига, пръстите отмятат кичура върху челото, гърдите се надигат - преди въздишката, която винаги изразява досада. Той чува как въздухът си проправя път през трахеята, гърлото, в тясното пространство между зъбите и бузите, докато не се появи навън върху капризните й, изпълнени със съпротива устни.
- Дори те мързи да ми отговориш, нали – я пита пак, докато внимателно прибира фотоапарата в чантата и дръпва ципа ядно.
- Престани с това „нали“ – отвръща глухо тя и той вижда полукръг, очертан от главата, гърба и задника й, докато тялото й се изправи с поне глава над него.
- Така беше хубаво - казва той – когато си приведена, подчинена, но ти няма да искаш да те снимам безпомощна.
- Ще ти се – подхвърля тя и се скрива зад паравана, за да се преоблече.
- И все пак – продължава той, след като с рязък жест пали цигара и оглежда пепеливия пламък на върха й – всяка жена иска да бъде подчинена поне за малко...
- Това е мечтата на всеки неуверен мъж...
Гласът й се носи в стаята спокойно, вероятно се чувства по-добре в дънки, отколкото с рокля, мисли той и смуче дима през филтъра с бавно задоволство. Когато излезе оттам ще изглежда като всички. Видяна с двете му очи и не върху хартията на портрета, тя е слаба, матова, висока жена, с тъмни очи и коси, със следи от епилация върху ръцете и краката, с кожа, която се отпуска все повече и повече. След година или две няма да може да носи къси поли, ще й се наложи и по-плътен грим, вече ще отдръпва лицето си от пряката светлина, ще търси ретуша в пространството, сянката в кадъра...
- Когато станеш на 40 ще имаш нужда от художник, а не от фотограф, който да ти връща самочувствието – й казва.
- Просто те е яд, че нямаш въображение. Цял живот ще бъдеш закован с едно затворено око зад обектива, защото те е страх да затвориш другото или да отвориш и двете.
- Някои жени стават по-меки с възрастта, не се вкопчвай...
- Не ми се преживявай – казва тя, изпънала гръбнак в лилава риза и тесни светлосини дънки пред него – Как би се чувствал с една плесница върху небръснатата кисела физиономия?
- Зле...
- Тогава да тръгваме.
Тя замята кожената раница на гърба си и той вижда контура на талията й, стегнатите мускули на ханша, усеща парфюма й и си мисли, че навън е пролет. Сега тя ще отвори вратата и отвън ще го лъхне миризма на топъл вятър, обрал прашеца на току-що цъфнали дървета... Но отвън нахлува студ, мъгла и мрак.
- Ще повървим ли малко – го пита тя и търси в тъмното лакътя му, за да постави ръката си там. Той прави място за китката й близо до кожата си, стяга мускулите си, даже усеща, че леко стиска зъби и устни. Ръката й е лека, походката бавно се нагажда към неговата.
Докато вървят, той мисли, че тя му е позната отнякъде. Но не тя точно, не това тяло и жената, която го обитава. Походката, която не е нейна му напомня за някого. Опитва се да извика спомена в съзнанието си, но то не отвръща. И пред него и в него продължава да е студено и ако тя не бе толкова енергична, щеше да влачи крака сам в студа.
- Никога не съм рисувал, знаеш ли – й казва, неочаквано размекнат, даже нежен – Ако искам да те нарисувам ще ми позираш, нали?
- Страх те е от тъмното ли, миличък?
- Висока си, хубава си... Не ти отива да си арогантна.
- Талантлив си, не ти отива нежност...
Вероятно в тъмното се усмихва. Не му се иска да обръща глава към нея, да вдига поглед и да гадае изражението й под светлината на уличните лампи. Посяга с другата ръка към пръстите й и усеща студената й кожа.
- Отдавна никой не си е слагал ръката в моята – казва съвсем тихо.
- Може да се разчита на теб, нали – отвръща тя и бавно намалява ход, дъхът му почти спира.
Иска му се да каже нещо, но бавно изправя ръка, защото има чувството, че знае какво ще последва. Тя се отдръпва и застава пред него.
- Можеш ли да пазиш тайна – сега е сигурен, че тя се усмихва...
- Никой не ме е питал такова нещо от...
Не успява да довърши, защото вижда лицето й опасно близо до неговото и дъхът й вече гали носа му. Устните й също са хладни, дъхът мек, а слюнката върху езика топла. Успява да диша през носа, иска да се отскубне от нея, но вече усеща миризмата на тялото й и за негова изненада тя го опива, отпуска съпротивата му.
- Мека ли съм – лицето, заедно с дъха, езика, хладината се отдръпват и той успява да фокусира извитите й клепачи, дори настръхналия ирис и спокойната зеница.
Не може да каже нищо, защото тя бързо се обръща и с бърза, но уверена крачка се отдалечава. Той облизва устните си, както би направила пчелата след целувка с напъпил цвят, толкова напъпил, че вятърът всеки момент би го отнесъл...


Публикувано от Administrator на 08.08.2008 @ 19:24:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.05.2022 год. / 00:25:12 часа

добави твой текст
"Меките 40" | Вход | 6 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Меките 40
от Rhiannon на 08.08.2008 @ 21:04:49
(Профил | Изпрати бележка)
Имам усещането на разказ-флирт, едно приятно шарено-синьо свежо-трепкащо усещане. Героинята е много готина по естество, а мъжа си го представям като красив, с артистично-женствен облик. А очевидно е, че при двамата си сменят пола, което точно го прави като флирт и игра.


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:28:42
(Профил | Изпрати бележка)
По-скоро мъжът е строг, вгледан в пъпа си фотограф, а тя е точно такава, каквато я описа, поне такава си я представям и аз. Не си сменят пола, знам, че това е метафора, просто дамата го поставя там, където му е мястото. Хей)

]


Re: Меките 40
от Stasja (stasta@mail.bg) на 08.08.2008 @ 21:32:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=447&LangID=1
добър психолог си :)
пък и много добър разказвач!


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:26:52
(Профил | Изпрати бележка)
Можеше съвсем малко още, за да ги хвана съвсем в кадър, радвам се, че намина) Благодаря.

]


Re: Меките 40
от Drugata_vmen на 08.08.2008 @ 22:59:13
(Профил | Изпрати бележка)
Да интересен сюжет,макар че доста писатели са писали за фотографи и жени който им позират,ти си се спрял на флирта,на това как обективноста на човек се променя когато има напрежение.Приятно ми беше да те прочета!Поздрав от мен и от Другата в мен!


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:26:13
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав за теб и другата в теб. Според мен, тия двамата горе не флиртуват, но няма по-хубаво нещо от това да се дописва сюжет...)

]


Re: Меките 40
от Spiegel на 09.08.2008 @ 10:25:04
(Профил | Изпрати бележка)
страхотни диалози, трябва по-често да ги пишеш
аз бих го пуснала дори в раздел еротика


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:30:12
(Профил | Изпрати бележка)
Кажи ми го пак това за диалозите... за първи път опитвам нещо по-сериозно в тази връзка, а за еротиката - с елементи на боксов мач малко...) Радвам се да те видя.

]


Re: Меките 40
от Spiegel на 09.08.2008 @ 10:38:54
(Профил | Изпрати бележка)
ами точно това нажежаване от словесния двубой има еротично действие, а финалът си е жив оргазъм:)
за диалозите давай смело, удава ти се със същата лекота, с която и описанията, така както си ги заредувала - описание - емоция от диалога, страшно увлича читателя, напипала си точната мярка
язък, че досега не си го правила

]


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:44:43
(Профил | Изпрати бележка)
Досега не съм, защото съм чела изключителни образци, пред които всяка моя хрумка бледнее, даже наскоро попаднах на един скандинавец, който ме остави почти вцепенена, изключителен майстор... Но пък вече ще опитвам по-смело, бях предпазлива и към по-рехавите, с въздух описания - какво някой си представя и то да е сурово, а не поетично... и подобни. Ще опитам пак, вчера, когато го написах, ми се стори, че мога да го продължа, да го нагнетя още в това продължение, да го разгърна, но ще го оставя това намерение за друг сюжет, защото краят на разказа горе ми допада много... Та, скоро ще опитам пак) Благодаря за задълбочения прочит.

]


Re: Меките 40
от Spiegel на 09.08.2008 @ 10:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
да, краят на разказа ти е прелест, чак ми е неудобно да давам оценки и съвети на по-майстор от мен:)
метни нещо от оня скандинавец ако не ти представлява трудност

]


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 09.08.2008 @ 10:52:48
(Профил | Изпрати бележка)
Книгата е тази - http://www.book.store.bg/c/p-p/m-297/id-12651/vnezapna-osvobozhdavashta-misyl-shel-askildsen.html
Но в мрежата май няма разкази от него, ето малък откъс, вън от контекста, за съжаление, не може да се усети:
"Какво стана с теб? - попита Ане - Да не си в цикъл?
- Ъ-ъ.
- Тогава не знам.
- Какво би направила, ако някой разбере най-скритите ти и тайни мисли?
- Никой не би могъл да го направи.
- Знам. И все пак?
- Ще се самоубия.
- Именно."

]


Re: Меките 40
от Spiegel на 09.08.2008 @ 10:58:48
(Профил | Изпрати бележка)
страхотен е, благодаря:)

]


Re: Меките 40
от mastilo на 09.08.2008 @ 12:36:54
(Профил | Изпрати бележка)
Чуден текст с парадоксални диалози и неуловими цветни преходи. Разказът съществува. Толкова е жив с прозаичните си собственически инстинкти, с еснафската им ограниченост, гротеската като щрих, и какво ли не... Напомни ми за малкоизвестните разкази на Анри Троая (книжката "Заленият бележник"), където героите са филантропи, художници и други леки камъни, но пък каква претенция да обобщават.
Вкусен разказ, бързо се поглъща, и си казваш - следващия път ще дъвча по-бавно. )
"Тогава да тръгваме." и последното изречение са като предупредителен изстрел и последващ, в десетката!

п. п.
Замисли ме, кое око затварям, когато се прицелвам. )


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 10.08.2008 @ 10:28:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ако отвориш и двете има опасност да разфокусираш жертвата)
Не съм чела Троая. Благодаря за прочита)

]


Re: Меките 40
от mastilo на 10.08.2008 @ 22:20:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ето го Троая. Разказът е "Портретът", художникът Оскар Малвоазен, успял и отегчен, се оттегля в прованса и скандализира селото с чудовищни портрети. Портретистът не изобразявал "обложката", а душата на модела, в частност търсел съвестта му. Самият той се ужасявал от творенията си.
"Виждаха се восъчни лица, разядени от проказа, с хлътнали носове и свити уста, лица с изписани на тях кръвнишко доволство и глупост, лица, зелени от злоба, целите от мускули и нерви, лица, задъхани от най-долна похотливост с кървави като сурово месо устни. Мустакати и брадати жени. Мъже с префърцунени кокове и гердани от мъниста на гушавите вратове. Деца с едно око, като циклопи. Старци, смучещи орхидеи с увисналите си зелени устни. Девойки с лули..."
Цялото село е потресено, но портретирано. Моделите са любопитни и с желание се подлагат на лакмуса, само и само да узнаят душата на съседа, неподозирайки, че и техните ще са "окарикатурени" (имението е голямо и художникът рисува по стените). Как да не запалиш имението! )
Един ден Малвоазен се завръща отново в селото, променен, с млада съпруга, намерил жената! Започва да я рисува, да се тормози и да гори портрета й, и отново и отново... Ликът на красивата му съпруга избива върху платното като чудовище. Това, въпросите, дали, го съсипва.
"И наистина, когато две години по-късно се залови отново да рисува жена си, портретът, който нарисува, му се видя не така отвратителен, както портретите от първите седмици на брака им. Но на платното тя пак носеше срамните белези на моралните си недостатъци и той трябваше да изгори своето произведение. На нея каза:
- Има напредък, Люсиен!
Тя му отвърна:
- У теб или у мен, мили?
Той замълча. (...)
Люсиен неусетно старееше. Леки бръчки замрежиха лицето й. Очите й помръкнаха от умора и размисъл. Всяка нова година Оскар Малвоазен рисуваше нов портрет на жена си. И колкото повече тя остаряваше, толкова по-млада и хубава ставаше на портрета. (...)
- По-рано твоята душа не заслужаваше тялото ти - извика той, - сега твоето тяло не заслужава душата ти!"

Чудесно, нали... какви окаяни фантазьори, илюзионисти сме хората! Какво ни липсва за да ни изтръгне от вторачеността? Любимият глас, който казва - "Тогава да тръгваме." )

Отново, поздрави за живия диалог и разказ!

]


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 11.08.2008 @ 15:51:36
(Профил | Изпрати бележка)
Мда, особено озадачаващо в този откъс ми е "моралните си недостатъци", изречено за уж собствена съпруга, егати...
Сега мернах, че Троая е починал миналата година, звучи като изчезнал преди век... И не, че сега няма автори, които да пишат също толкова "интелектуално", леко архаично, с буржоазно високопарен прашасал дух... има, ама са също толкова непоносимо претенциозни. Сири Хуствет, например, може спокойно да се мери с Троая, поне по мащабите на амбицията си и без да познавам Троая... Според мен, интелектуалстващите могат да намерят място в белетристиката, само ако последната е сатира или нещо много автоиронично. Благодаря за откъса.

]


Re: Меките 40
от mastilo на 11.08.2008 @ 16:36:57
(Профил | Изпрати бележка)
Ако мислех Троая за претенциозен автор, то нямаше да намери място тук. Постнах асоциации, избягали от контекст. Ако не друго, поне издухахме праха.

]


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 11.08.2008 @ 16:41:47
(Профил | Изпрати бележка)
А аз се хванах за стилистиката, не е важно, такива, като описаните от Троая по-горе има и сега, с или без претенциозната фраза, Хуствет е такава, както и някои пишещи наоколо също...) За мен фотографът и моделът му обаче не са такива и най-малка асоциация с такива хора би ме впригнала чак не, но ще помисля, че съм яла нещо развалено. Иначе в асоциациите няма лошо, някои ги приемат прекалено буквално, което също не е добре, но се случва.

]


Re: Меките 40
от Lisica (tviva@abv.bg) на 11.08.2008 @ 16:50:32
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12


Великолепно, сластно и ........меко!!!

Аплодисменти.


Re: Меките 40
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 11.08.2008 @ 16:51:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря)

]