автор: atanasKoc

*
Скришом пристъпваш, после надничаш
за да погледаш как нощта се съблича

а облаците се отронват червени и бели
един по един, като цвят от прецъфнали рози
вятърите се разпиляват на тъмни коприни
и се заплитат по стените на къщите
обрасли с къпинови храсти и сладки малини
под светлината на две жълти луни
и мрака на триста угаснали фенери
и под звуците на единствен щурец
скрит в копитото на каменния кон
върху който мълчи каменния принц
заспал в прегръдката на площада
под едрите звезди старозлатни
дето разкопчават срамежливо небето
и то се свлича по мокрите покриви
на безбройни сребърни парцалчета
и малки блескащи копчета

и тревата настръхва с ненасита нескрита
настръхва тихо и без да въздишва.