автор: dani7799

Обичам ли те, няма да ти казвам.
Обичаш ли ме, не, не казвай, не.
С думи обичта не се изказва,
а с поглед, с усмивка, с две ръце.

С две очи, блуждаещи в мрака.
с нощите безсънни, с мисълта,
че някой някъде те чака,
та дори на краят на света.

С една усмивка-ясно слънце
и във мрачни, и в студени дни,
опрощаваща, и чакаща, и вярна.
понякога пълна с болка дори.

С две ръце, протегнати насреща,
и тръпнещи, и силни, и добри.
Две ръце- една надежда
в бъдните щастливи дни.

Обичам ли те,няма да ти казвам.
Обичаш ли ме, не, не казваи, не.
Нашата любов е път в безкрая,
може би безбрежното небе.

Бъди до мене в този свят огромен,
на нежноста ми отвърни с любов !
На обичта ми дай криле и сили !
Бъди ми на душата вечен зов !