автор: sradev

Колкото хване юмрука - толкова по-голям става.
Слободийска поговорка


- За едни изгладнели пътници има ли просена чорба?,- весело се провикнаха Хаймана и Паридай.
- Има, сядайте при мен,- обади се Летописеца.

Пошепна Летописеца нещо на младата стопанка, бай Миле се усмихна, извади седмозъбият ключ, отвори вратата на мазето и оттам наизлизаха:
горчива ракия от Гнездото,
сладки краставици от Пустинята,
пушени питки от Червен дъб,
нервирани кюфтенца от рози и мащерка,
яйца от Шарена риба,
каша от борови връхчета с кестени,
вино от Ничия земя,
клекнала салата от Слънчев връх,
сладки коренчета от Голямата река,
пилешко мляко от сурова Сарматия,
....

- Кой си ти, благодетелю,- възхити се Паридай, та тези деликатеси цяла бъчва пари струват!
- Аз събирам погледи, но тук ми викат Летописеца.
- Значи ти знаеш историята на Лободия?
- Всички и никой я знаят. Просто сложна е тя. Каквото и да излъжеш - истина става. Живите са духове, духовете са живи. Безценното се изхвърля, ненужното се къта. Но ти, Паридай, знаеш по-добре от мене, ти ще разкажеш, аз само погледа ти ще прибера.
- Кой поглед, Летописецо? Аз още не съм видял почти нищо.
- Тръгнал си към митичният връх Неш. Искаш от него да обзърнеш Лободия. Значи погледа ти е вече на върха. Кажи ми какво виждаш оттам.
- Но аз още не съм стъпил на върха.
- Тръгнеш ли нанякъде - вече си там. Погледнеш ли звезда - и тя в миг е с тебе. Дори зад гърба си, дори да ти се привиди пират и ножа му вече е над главата ти. Където и да отидеш ще видиш само това, което си искал да видиш. Разкажи ми какво си видял оттам.

Разказа на Паридай

Виждам море от юмруци. Блъскат се, скубят се. Понякога няколко се събират и удрят един, той изпуска каквото държи, те пускат своето, грабват неговото и веднага се сбиват. Цар Юмрук се появява ту на едно ту на друго място.
Духат ветрове от всички страни, но долните са силни, а горните - повехнали. Морето диша на пресекулки. Отдръпне се от една поляна и веднага самодиви се появяват, залее някой връх и той потъва вдън-земя.
Отгоре изглежат като кутия с червейчета - равно и плоско. Погледнеш внимателно и виждаш как всяко червейче е стиснало червено юмруче и се опитва да се зарови сред другите, да стигне дъното. Като че ли техните върхове са надолу. Но не е така - и отдолу кутията е плоска. Нито могат да я пробият, нито да я изтърбушат.
Понякога някой юмрук, като порасте и хуква да прескочи стената. Прескачайки стената той се отваря, стиснатото остава на стената, а той пада като отворена за милостиня ръка. И стената пораства.
А може би не е стена. Изглежда като едно платно съшито от милиони паяци и всеки тегли в своята посока и платното непрекъснато се къса и те непрекъснато го кърпят. И никога не се къса само на едно място. Не мога да отгатна нито едно от местата, където ще се скъса.
----------*

- Така е, - каза Летописеца, връх Неш не съществува.

---------------
* на това място в записките има празна кана от вино, огризки от краставици, люспи от риби, трески, зъби от червейчета и всякакви други летописни остатъци.