автор: mariq-desislava

Думите забиват
пръсти отмалели
от сияния,
обличат паячната си
немирна дреха,
кръжат неумолимо
в ушите схванати и уморени
от любовни терзания
и въпроси " защо се е родил
човекът? "
Думите са пурпурно дихание,
оставено от охлювните мигли
на котешко страдание,
безумна пледоария
на мравките,
щадящи мрака
Думите са само гъдел
за душата,
от която не е остнало
нищо друго
освен сълзяща кръв
по стъклата