Може би врещящата ми
самота е оголена
и се превръща яростно
в стенание избодено Тихо е тук
и лъчите ми
диви са
Колко тъми разцъфтяха
без да те видя
в очите ми...
Козичката врещеше в мрака,
а тъмното я плашеше безумно,
стопанина си още чака,
а той ще дойде като съмне.
Извини ме така ми дойде от вътре като прочетох думата врещящата.Поздрав от мен и от Другата в мен!
Re: Диви лъчи от mariq-desislava на 06.08.2008 @ 20:21:40 (Профил | Изпрати бележка)
Защо, много е сладко! На всеки, както му дойде, нали? :) Поздрав на теб и на другата в теб!