автор: xxlogre

Бог е мъртъв. Създадената от него божествена подредба на света също. Умират етичните норми.
Любов към ближния, дълг пред обществото, национална и класова принадлежност. Всичко е шит! Великите думички не струват, единственото което има смисъл е Моят Първозданен Ненаситен Егоизъм. Не само че всичко е позволено, но щом липсват санкции, всичко и може да се случи. "Свободата е възможността да извършиш престъпление." Безнаказано! Свободата е възможността да консумираш. Лакомо и от паниците на останалите. Да изконсумираш тук и сега благата на другите до теб и тези които идват след теб. "Личните нещастия съставляват общото благо!" Така беше преди, сега докопаното лично благо, малко или голямо се ръфа необезпокоявано и на показ, а казанът на колективните нещастия зее бездънен. Дилър обрал банката си, шеф обрал фирмата си, цар обрал народа си, политик предал страната си. Какво толкова, нали няма Бог, нали всичко е позволено! Няма задгробен живот, прераждането е мит, реален е само този незаменим живот и Моят Незадоволим Търбух. И търбусите на дечицата ми, които идват след мен. Така че ...