посветено на zar
Безогледно се сипят
дъждовете в очите ми,
виждаш ли как ме горят?
В стъпки от рибки оставени
аз се замъглявам и мълча
Корави сенки
в огледалата се стичат
и обринато щастие
в косите ми неми потича
Чакам те на онзи изтръгнат прозорец,
от който така ми се скача,
но без теб ще е лудост,
нали?