автор: HAVA

На Дора Габе

Вървял ли си самичък сред полето
сред нощ, когато и Луната е заспала,
когато мислите във тебе ровят,
а ти противник техен си докрая?!...
Вървял ли си през дните безнадеждно
когато вятърът те е сподирял ненадейно
„Здравей!”, за да ти каже като стар приятел,
а ти да търсиш отразена душата си във него...
Целувал ли си някога земята
и ровил ли си корените като червей?!...
Не си ли спорил със звездите
във труден миг за болката във теб?!...
А можеш ли да си простиш когато
отново е объркана душата ти
и спирал ли си някога да се виниш
за всички думи казани на две на три...
Сърцето ти все още е объркано
и в лутането си, така и не разбира
какво, къде, кога да търсиш...
Защо мълчиш?!
Опитай се да ми разкажеш за живота си,
за твоето очакване, за Любовта...
Едно неразпознато в теб доверие
напира днес отново да живее...

Мая Златева, 2003