автор: Dokosnata

От досегашният човек направен зомби


Ходят безмълвни , ходят тихи.
Роботи в хора , хора - роботи.
Хора тенекета , скърцаща стомана представи си!
Хора без собствени животи.
Още един бавно издрънчава.
Падат железа , които не могат да се съберат.
Още един този пуст и мъртъв град озвучава.
Още едни зомбита души си просят.
Но науката ни балансира безчувствено.
Къде сгрешихме?
Усмихваме се трудно , за жалост пак изкуствено.
Тази сутрин станахме и се погледнахме.В зомбита се преоткрихме.
Но ти виждаш - това не съм аз ,това не е моят живот.
Това не са хората , които ме заобикалят.
Аз ли съм този мършав робот?
А приятелите ми са зомбита , които ме обикалят.
С техните оръжия , с техния леден дъх воюват.
В главата ти те плачат.
С механичен смях на лицето ти се любуват.
Има ли зомби лицемер?Аз , аз един след друг подскачат.
В главата си виждам зомбита.
Какво има в главата ти?
Аз пък виждам малки , низки , механични трупчета.
Виждам , че и днес желязото са си продали.
Още един човек пропищява -
сърцето му е отнето!
Зомбито те обладава.
Казва ти с расизъм:Ти човеко!
В главата ти те още се борят,
да отнемат сърца , смях и души.
Те взаимно мъртвешкият град изкопават.
Няма кой да те спаси.
В главата ти зомбита от миналото се връщат.
За да те умъртвят , за да те убият отново.
Идват усмихнати и с любов те прегръщат ,
а на другият ден те убиват строго.
Хора лицемерно красиви , а пък от вътре зомбита.
Те са жадни, ще отпият и от твойта чаша.
Те очакват твоята кончина.
Ти си един от тях .Те те убиха , а пък вчета ядяхте на една и съща маса.