автор: zia

Лицето усмивката няма да види,
да чуе смеха да звъни като струна...
и устните ги няма - да ги целуна.
Защо си отиде ? Защо си отиде ?

Далече си много, да литна уж мога,
но време и вяра не стигат да стане.
А цялата същност ми бие: "Тревога!
Откраднаха моето скъпо имане!"

Дали да се боря, дали да мечтая,
дали да погледна назад с усмивка
и да се престоря, че още не зная...
дали да копнея за още почивка ?

Ти пак ще гостуваш, кога - не изрече.
Запали огниво да съхне душата,
а тя се е свила на кръгче, горката.
Защо си отиде, далече, далече ?

На Т...