раменете ми
неистово крещят
посърнали от скръб
по ласкавата тежест на прасците ти
дланите ми
свирепо скимтят
лишени насън от
сатенената прелест на косите ти
ирисите ми
погребално димят
изтлели от безутешност
закопнели да ги пирографират очите ти
пръстите ми
нечовешки болят
опарени до кост
от гейзерите врящи във гърдите ти
миглите ми
свръхчастотно пищят
съсухрени от глад
по нежните трапчинки зад ушите ти
устните ми- изпохапани
делириумно сумтят
напукани от жажда
по влагата струяща от бедрата ти
езика ми- вдървен
отрича гравитацията
неспособен да изчезне
в кадифено розовата
черна дупка на устата ти