Дъждът излъчва сияние невинно, свидно,
да се покатеря по дъгата неведнъж опитвах,
но оттам дали ще мога да те стигна?
Детето лъчезарно и крилато
с душа от чисто злато
се усмихва мълчешком
и ме вика в тихия си, кротък дом
Там тъмите ще изтлеят
и дните вечно ще синеят