автор: Mechonovica

Рудила съм са приди гудини (N)
е сига няма си казвам възрастта.
То важну е ухилен да си роден
и да ни си душъл сам на свита.
Земете мене, ни съм била сама,
не, пуявили сми са сестри две…
Минути съм успяла са преридя
(затуй първа пиша и тез редове).
В Кратунци влязахме по мрачило
(бе никъде нямаши пътни знаци)
и пу прозорците ни едно кандило,
нит нъ присрещнаха отбор юнаци.
Открихми къщата си много лесно
(нали съвсем е в края, до бостана)
Аку за някуй тука туй е интересно
къту пударък я получихми от мама.
Тамън да влезим, гледами дружина,
тъй в мрака виждаха са жени все,
дукат ги гледами и групата отмина,
чух гувореха „…дини някуй краде”.
Ей пубеснях, крадцити мразя много
(идин наскоро окраде ми сърцето)
Крадец само чуя ли и гледам строго
същ Терминатор ставам в лицето.
Нататък друг път ши ви разправям
какво точно стана, и повече за мене.
Само казвам в село що са появявам
а и сестра ми нека думата да вземе.