автор: jelyaznovski

З А Р И Б А

Жоро изчисти шаранчетата. Нина наложи скарата.
Половината село замириса.
И за Зого се отвори работа, тръгна покрай мрежата да разгонва комшийските котки.
Дойде и баба Бока да иска на заем мотовилката, дето я направих на Нина от чаталчето на вишнята.
- Не мога да не й занеса от рибата! - каза Нина, след като бабата си отиде.
И тогава дойде снаха й Дуня.
- Како Нине, да не се хванеш на въдицата.
- Каква въдица?
- На свекърва ми. Да не пометне ако не хапне риба…
- А това ли било. Ще й донеса ей сега, само още малко да се попрепече.
Дуня ядосана си отиде.
- Не мога да не занеса и на нея едно парче – каза Нина. – Неудобно е на бабата да има, а на снахата да няма…
- Така е.
И в тоя момент някой зачука на портата. Отварям. Маня, съседката от дясно.
- Свърши ми солта. Та ако имате малко…
Дадохме й сол.
- Не мога да не им занеса от рибата. Там и деца има. Пък и на баба Бока и на Дуня - да, а на Маня –не.
Качвам се вкъщи, слагам си новия панталон и се представям на жена си. Отивам до халите …
- Зого, оставям те да пазиш портата.