автор: jelyaznovski

ДЖАПАНКА

Вече втори ден цингето се влачи по улицата само с една джапанка. Защо не я остави вкъщи и не тръгне босо, така и не ми е ясно. Но ми домъчня, като го гледам да накуцва. Защото втората джапанка е у мен.
Повиках го през оградата.
- Минко, ела тук!
Минко послушно идва.
- Смятам да ти дам джапанката.
- Дай ми я…
- Ама ще ми обещаеш, че ще си я носиш.
- Да.
Дадох му джапанката и забравих.
И тъкмо задрямах след обяд, звънецът изфуча и ме стресна. За стряскането аз съм си виновен, защото все не намирам време да сложа една хартийка на езичето на камбанката. За звъненето обаче е виновен Минко.
- Кажи, бе Минко.
- Дай ми джапанката.
Още не съм се разсънил и не разбирам.
- Нали сутринта ти я дадох.
- Да, ама пак е у вас…
- Защо, бе Минко?
Слизам по стълбата. Пред пътната врата Зого е затиснал джапанката с предните лапи и сладко, сладко я дъфче.
- Зого, дай джапанката.
Зого с неудоволствие оставя зъбочистката си.
- Минко, ела да си вземеш джапанката.
- Ами кучето?
- Разбери се с кучето!
- Ама то ми я взе…
- Лъже, лъже като дърт циганин – вика сестричето му. – Той му я даде.
- Ти ли му даде джапанката, бе Минко?
- Аз му я показах през оградата и то ми я взе…
- Омръзна ми да се разправям с вас! – ядосах се аз. – Минко, оставям ти джапанката, разбери се с кучето.
Решил съм да накажа цингетата по- сериозно и се прибирам вкъщи. И тъкмо съм задрямал, звънецът отново ме стряска. Скачам ядосан и тръгвам по стълбата. Ще я зафуча тая джапанка по тъпата Минкова тиква и така ще го трясна, че да не помисли втори път да ме занимава с нея.
Но още не съм стигнал края на стълбата, когато Минко се показва иззад врата и ми вика.
- Зого ми взе и другата джапанка. Що не ми ги дадеш и двете?