Карах си количката, печен шофьор с има-няма месец стаж, когато станах жертва на търсения и достигнат – според мен – автоматизъм в действията. Но в съждението, че мога да правя едно, а да мисля за друго май се криеше грешка.
Ще предам резюмето на спътника си. "Да пресечеш на жълто е неразумно – рече той. – Да го пресечеш пред полицай е тъпотия; но да го пресечеш пред полицай без документи е пълен кретенизъм."
– Какво да правя? – запитах жално.
– Моли се!
– На полицая?
– На тоя, дето ни гледа от небето. Дано се смили над грешната ти душа.
Поглеждах с копнеж надолу. Океан, плаж и летовнички по монокини. Масивна фигура в униформа закри съблазнителната гледка.
– Мосю – учтиво каза полицаят и козирува, – направихте нарушение.
– Да! – признах с простодушна усмивка.
– Документите, ако обичате!
– Нямам! Забравих ги.
– Да обобщим! – рече полицаят. – Правите нарушение и нямате документи.
Така си беше. Той се замисли.
– Трябва да платите глоба – реши накрая.
И пари нямах.
– Нямам! – разкрих и май вече не се усмихвах.
– Да обобщим! – каза той след дълбок размисъл. – Правите нарушение, нямате документи и нямате пари за глоба.
– Да! – сведох глава, сразен от внушителния списък на безспорни факти. Признавам, очаквах да ме свалят и приберат колата; или да ме откарат с белезници; или пък всичкото накуп. Най-неподготвен бях за туй, дето последва.
– Е, мосю! – рече тържествено полицаят и отстъпи крачка назад. – Не ми остава друго освен да Ви пожелая приятен път.
Толкова!
– Имат инструкции да са учтиви с чужденците – изрекох с несигурен глас и потеглих.
– Глупости! – се обади спътникът ми, когато доби дар слово. – А най-лошото в цялата история е, че не мога да я разправям.
– Защо?
– Никой няма да ми повярва.
Но си беше живата истина. А че съм щастливо овчарче знам открай време.