автор: nikolai4o

Прашасали тази вечер звездите, от тебе очакване.
Звездният прах, като истински пада по дюните.
Две луни ... не! Една, от бавни сълзи пречупена,
като улична лампа до куче, мокро, само и прокудено.
Аз съм кучето, лампата. Аз съм тъгата.Точно седем часа
преди да разсъмне.
Толкова стиха се въртят във главата ми. Ти ми липсваш.
И звездите, по тебе са луднали.
Със луната, тъдява, стоим и си мисля.
"Да са толкова много е някак безмислено."
Всъщност, точно толкова трябват,
Да ми напомнят, колко си истинска.