автор: sradev

- Бързо карай към затвора, че ще ми се стопли бирата!
каза Дъртака на таксиджията. Той беше облечен със светло-синя шапка-идиотка, изпобеляла блуза, изпокъсани къси гащи и чорапи на бос крак.

И този път Дъртака закъсня. Момчето вече седеше на масата и лекуваше стомашно-чревните си заболявания.
- Здравей, - каза Дъртака, каква е тая тузарска къща с кулички и висока ограда? Да не би някой бос голмайстор да се е скрил там да не го гръмнат?
- Не, това е Затвора.
- И кои са затворени там?
- Разни: чистачи, метачи, готвачи, пазачи, директори, секретари, счетоводители, шофьори...
- Излизат ли лесно от там?
- Сутрин влизат, привечер излизат, ама някои остават и през нощта.
- И кога ще ги пуснат окончателно?
- Зависи - от възрастта, от проседяните години... ама нещо се говори, че ще им удължат срока. Не им е скучно - идват им гости, повечето стари познати, по за година-две, па и повече, ама не си държат на думата - често поседят месец-два и си тръгнат.
- А ти какво правиш там, да не би да си съдия или пък изповедник?
- Абе, много от гостите се натискат да ми се изповядат, ама не съм изповедник. Нещо като разсилен съм - нося им присъдите. Да ти извадя ли и твойта?
- Не, нямам нужда. Да ти се изповядам - нямам от тези грехове. Нали бирата не е греховна. Момиче, може ли още една бира?