автор: Dimi

Актьорът, който зная е различен,
не е щастлив, но помни всяка строфа
и все на място ме завръща, слисана,
когато гневен вятър ме разтропа.
Живее над главата ми отдавна,
какво ли прави, че шуми за десет,
но шом прекрача прага му е раят,
такава чистота не е човешка.
Не се ожени, водеше приятелки,
но нещо в тези връзки не го биваше,
а беше свестен, зная го от разговорите,
такъв човек аз можех да обичам.
Не му го казах, а го заслужаваше,
страхувах се, че може би е театър,
че не понасям миризма на травми,
а той нито веднъж не ме поправи.
Сега е болен и слабее видимо,
затихна, опустя без него раят,
едва сега започвам да разбирам,
че той бе там, където бе актьорът.