В бездната мълчанието срича
гръмотевични въздишки
и полита сърцето на здрача,
оковано в косите на вятъра
надолу към портите
на лудата ярост
Тя пророкува тишината заграбена
и не спира да рони мъгли
Битието ми разложено
на върха на света кротичко спи
Недей да мълчиш- издивялото вътре
гори ли, гори
Със взлом яростта откърти,
много пътища изкривени обеси
и страстта в себе си отприщи