автор: jelyaznovski

ЛЮБОВ

За Зого фактически се грижи Нина. Както впрочем за всички нас. Чисти му, тупа му постелката, мие му паничките, храни го, сипва му водица. И мърмори, разбира се.
- Аз го обслужвам, а той не ме слуша. То кой ли слуша чистачките и готвачките. Слушат се само началниците…
С хората е така. С кучетата май е същото.
- Да , ама теб обича най- много – казвам аз.
- Ами, ами. Фантазии… - Нина е обидена на Зого.
- Добре, дай да го проверим…
Викам децата.
- Сядайте сега.
Сядат. Викам Зого. Той се дотътря като войник след отпуск. Затварям вратата. Сядам и аз.
- Искам пълна тишина. Да видим какво ще прави Зого.
Стоим и мълчим. На децата им е интересно. Участвуват в играта.
Зого е объркан. Допреди минути се чудеше къде да се свре. Какво им става на тия?
Стоим и мълчим. Малките обаче започват да се притесняват. Гърчат се като червейчета. И тогава Зого тръгва. Тръгва към Нина. Бута я с лапата. Всички мълчат. Зого я бута с другата лапа. Ръкопляскаме. Зого е шашнат. Нина се усмихва.
- Видя ли. Зого разчита на теб. Когато не му ясно, разчита на теб…
И пак ставам обяснителен. Защото какво е любов? Да разчиташ на някого. Доверие. А кой разчита на началника си? Никой. А на майка си? Всеки. Защото майките хранят и чистят. Почти всички де…