автор: jelyaznovski

З О Р


Връщаме се вкъщи. Зого ни усеща още от улицата. Лай, драскане по вратата, скокове върху дръжката.
Бързам, изкачвам тичешком стълбите, отключвам, отварям, отскачам.
Зого изхвръква като тапа, прави завой на два крака и изчезва зад ъгъла.
След две минути Зого ще се върне, ще заподскача около мен, ще ме драпа с лапа, ще се дупи, ще ме блъска с хълбок. Въобще – ще покаже колко много ме обича.
Вече ще е пикал.
Горкият Зого! Цял ден се е стискал да не изцапа. Първата му реакция естествено е физиологическа. Но втората е да покаже колко ми е признателен , че му отворих да пикае.
Защо си ми толкова признателен, бе Зого? Задето съм те затворил още от сутринта? Задето се забавих, задето закъснях да те пусна?
Вместо да ме заръфаш за гащите, ти си ми благодарен и ме обикваш още повече. Галям глупак си, Зого!
То какво ли съм се зачудил на кучето. Белким и аз не се радвам, когато ме пуснат при естествените ми неща. Така че, почти колкото мен си глупав, Зого!