автор: galachad

На стръмен склон
до някой клон
подпрян на кон
се спираш... Оммм..

И мъдроста съвсем сама
като бонбон се стапя тя
в тази умната глава..Оммм..

Защо по път, тук там се спрат
и накачулени вървят
с една мечта куп хора..Оммм..

А знам, не знам, не искам сам
да мисля по въпроса..Оммм...